Зад едно от бюрата в банката, седеше възрастен мъж на около 45 години. Той работеше в тази банка от както се помнеше и се надяваше някой ден да заеме мястото на главен директор на банка "Гонтлит" Това бе и мечтата му. Бе отдал живота си зад това бюро. На всеки път години заплатата му се увеличаваше с по 600 камъка, точно тогава, когато бе на път да закъса с парите. Той имаше семейство - жена, деца, а даже и внуци. Много им се радваше и вечер, щом затвореше банката се прибираше при тях. От своя страна жена му бе така мила и не се сърдеше, че мъжът й излиза рано и се прибира късно. Може би точно това бе ключът за неповторимата хармония у тях. Оливър и семейството му живееха в малка къща, но това не ги правеше нещастни. Те бяха задружни, единни, не искаха нищо повече от това.
Когато в училището идваха нови ученици и трябваше да попълнят формулярите, Г-н Оливър им ги подаваше дружелюбно. Това бе една част от задълженията му в банката.
Ето го и формуляра:
Име и фамилия:
Курс:
Години:
Сума в сметката (която трябва да е 17 000 камъка):
Пет Апр 10, 2009 2:47 am